Editing Openai/69172006-cb54-8012-b466-a87178cb334a


{{DISPLAYTITLE:ChatGPT - U-score.info}}

''This conversation was exported from ChatGPT''<ref>{{cite web|title=ChatGPT - U-score.info|url=https://chatgpt.com/share/69172006-cb54-8012-b466-a87178cb334a|publisher=ChatGPT|access-date=2025-12-05}}</ref>

== gpt-5-1 ==
=== User: Сравни бюджетите на България и Хърватия за 2025 по стандарт U-Model.org със u-score оценка ===
Сравни бюджетите на България и Хърватия за 2025 по стандарт U-Model.org със u-score оценка

=== Assistant: Ето сравнителен анализ на бюджетите за 2025 г. ===
Ето сравнителен анализ на бюджетите за 2025 г. на страните България и Хърватия по рамката на модела U-Model.org, който оценява чрез три групи принципи: Code (Refusal to Harm), Credo (Organizational Benefit) и Rights (Correctness of Expectations). Внимание: Част от данните са предварителни или прогнози, което означава, че оценката има известна степен на несигурност.

==== В този контекст: ====
* България и Хърватия са две европейски държави със сходен исторически и регионален контекст, членки на ЕС, но с различни макроикономически размери и бюджетни параметри.
* Целта е да се оценят техните бюджетни политики за 2025 г. спрямо следните основни цели на U-Model: 1. Минимизиране на публичните разходи (излишък, ефективност) 2. Максимизиране на продуктивността и ефективността на публичните услуги 3. Максимизиране на обслужването на гражданина 4. Минимизиране на смъртността (здраве, безопасност) 5. Максимизиране на щастието (социална защита, качество на живот)
* Оценката се прави чрез прилагане на три групи принципи: Code, Credo, Rights. За всяка страна се подбират определени принципи, оценяват се и дават резултати.

Следва общ преглед и сравнение, след което може да разгледаме подробно по принципи.

==== ### ====
* Консолидиран бюджетен дефицит за първото полугодие на 2025 г. е около 3.35 млрд лева (≈1.5 % от прогнозирания БВП). The Sofia Globe<ref>{{cite web|title=The Sofia Globe|url=https://sofiaglobe.com/2025/08/01/bulgaria-h1-2025-budget-deficit-at-3-35b-leva/|publisher=The Sofia Globe|date=2025-08-01|access-date=2025-12-05}}</ref>
* Към края на август 2025 г. дефицитът е около 2.4 % от БВП. SeeNews<ref>{{cite web|title=SeeNews|url=https://seenews.com/news/bulgarias-budget-gap-at-2-4-percent-of-gdp-at-end-aug-1282631|publisher=seenews.com|access-date=2025-12-05}}</ref>
* Прогнозиран дълг е доста нисък (~25 % от БВП) според доклад на ЕК. Reuters<ref>{{cite web|title=Reuters|url=https://www.reuters.com/markets/europe/euro-zone-finance-ministers-recommend-bulgaria-adopt-euro-2026-2025-06-19/|publisher=reuters.com|access-date=2025-12-05}}</ref>
* Реален растеж на БВП: прогноза около 2.0 % за 2025 г. Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

===== - Бюджет за 2025 г. приет с приходи около 33 млрд € и разходи около 37 млрд €. sabor.hr<ref>{{cite web|title=sabor.hr|url=https://www.sabor.hr/en/press/news/parliament-approves-2025-state-budget|publisher=sabor.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
* Ревизия към октомври 2025 г. очаква дефицит около 2.9 % от БВП. SeeNews<ref>{{cite web|title=SeeNews|url=https://seenews.com/news/croatian-govt-raises-2025-budget-deficit-forecast-to-2-9-percent-of-gdp-1282715|publisher=seenews.com|access-date=2025-12-05}}</ref>
* Дългът е около ~57-60 % от БВП. Državni zavod za statistiku<ref>{{cite web|title=Državni zavod za statistiku|url=https://podaci.dzs.hr/2025/en/97208|publisher=Državni zavod za statistiku|access-date=2025-12-05}}</ref>
* Ръст на БВП прогнозиран около 2.9 % за 2025 г. OECD<ref>{{cite web|title=OECD|url=https://www.oecd.org/en/publications/2025/06/oecd-economic-outlook-volume-2025-issue-1_1fd979a8/full-report/croatia_526ad7aa.html|publisher=oecd.org|access-date=2025-12-05}}</ref>

==== (Оценките са ориентировъчни, с цел сравнение по модела U-Model.) ====

|     |     |
| --- | --- |
|     |     |
|     |     |

Кратко защо: Хърватия представя по-стабилен бюджетен дефицит спрямо БВП (~2.9 % vs ~2.4 % за България, но Хърватия е с по-висок дълг и по-голям размер), но в същото време има по-ясна рамка за фискална устойчивост. България има много нисък публичен дълг и добър фискален резерв, което е силна страна, но има по-малко буфери и по-низък растеж, което ограничава оценката.

Следва подробен раздел с избрани принципи.

👉 Ако желаете, мога да продължим до Страница 2 (Code) с детайлен анализ на принципите за „Refusal to Harm“ за двете държави – продължаваме ли?

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Разбирам — преминаваме към Страница 2: CODE Refusal to Harm за България и Хърватия, със задължителните 5–9 принципа, пъ… ===
Разбирам — преминаваме към Страница 2: CODE (Refusal to Harm) за България и Хърватия, със задължителните 5–9 принципа, пълната U-Model структура и сравнителен анализ.

=== ## ===

Принципите в раздел Code измерват степента, в която държавата избягва вреда чрез своята бюджетна политика — корупция, неефективност, липса на прозрачност, фискална нестабилност, вреди за обществото и бъдещето.

Избрани 9 принципа за сравнителна оценка:
# No Envy, No Theft, No Lie (Честност и корупция)
# Transparency and Accountability
# Vigilance Against Corruption
# Evidence-Based Decision Making
# Public Service Commitment
# Continuous Learning
# Responsible Handling of Information
# Efficiency and Effectiveness
# Protection of Environment & Sustainability

Всеки принцип за всяка държава съдържа:
* Индикатори
* Свързани принципи
* Обхват
* Бенчмарк
* Законова връзка
* Корени на проблема
* Приоритет
* Коментар + хипервръзки
* Финален резултат (emoji)

=== ## ===

Индикатори: Индекс за корупция, дела срещу длъжностни лица, прозрачност при обществени поръчки.
Свързани: Vigilance Against Corruption, Transparency.
Обхват: Цялата публична администрация.
Бенчмарк: Дания, Финландия.
Връзка със закона: ЗОП, Наказателен кодекс.
Корени: Историческа корупционна култура, ниски заплати, политическа нестабилност.
Приоритет: 95 %
Коментар: България остава сред най-корумпираните в ЕС според Transparency International — 2024 г. резултатът е 45/100 (transparency.org). Бюджетът за 2025 не представя значими реформи за борба с корупцията.
Оценка: 42 % 😐

==== Индикатори: Публичност на разходите, качествени тригодишни прогнози, независими одити. ====
Коментар: Одитите на Сметната палата често показват нередности; бюджетните прогнози са нестабилни. Липсва пълна прозрачност при капиталовите разходи.
Оценка: 48 % 😌

==== Индикатори: Брой разследвания, ефективност на КПКОНПИ. ====
Коментар: България изостава в съдебното преследване; ЕК отбелязва системни слабости в правовата държава (ec.europa.eu).
Оценка: 40 % 😐

==== Коментар: Бюджетът често се базира на политически договорки, не на емпирични модели; липсват оценките ex-ante/ex-post. ====
Оценка: 55 % 🙂

==== Коментар: Администрацията е обременена; ниско доверие; слаб клиентски фокус. ====
Оценка: 60 % 🙂

==== Коментар: Обученията са ограничени; цифровизацията е бавна. ====
Оценка: 52 % 🙂

==== Коментар: Проблеми със защита на данни; чести инциденти в институции. ====
Оценка: 58 % 🙂

==== Коментар: ЕК критикува ниската ефективност на капиталовите разходи; недостиг на качествено планиране. ====
Оценка: 50 % 😌

==== Коментар: Късна реакция по климатични политики; проблеми с въздуха (София в топ 10 най-замърсени столици по данни на IQAir – iqair.com). ====
Оценка: 54 % 🙂

=== # ===

==== Коментар: Хърватия има по-висок резултат от България в Индекса за корупция — 50/100. Все още съществува корупция в местната администрация, но има активни съдебни процедури. ====
Оценка: 58 % 🙂

==== Коментар: Бюджетът за 2025 е публично обсъден, отчети са прозрачни; Министерството на финансите публикува редовни мониторингови отчети. ====
Оценка: 65 % 😊

==== Коментар: Подобрена ефективност в разследванията; съдебната система е реформирана преди членството в еврозоната (2023). ====
Оценка: 62 % 😊

==== Коментар: Макроикономическите прогнози са стабилни; Хърватия е вътре в еврозоната => детайлни аналитични модели от ЕЦБ/ЕС. ====
Оценка: 70 % 😊

==== Коментар: Добра дигитализация; повишено удовлетворение от е-услугите. ====
Оценка: 73 % 😃

==== Коментар: По-силни HR програми, обучение на администрацията чрез ЕС фондове. ====
Оценка: 68 % 😊

==== Коментар: Силна киберсигурност (членство в ENISA инициативи). ====
Оценка: 72 % 😃

==== Коментар: Разходите са добре структурирани; по-висока възвръщаемост на капиталовите проекти. ====
Оценка: 70 % 😊

==== Коментар: По-добър въздух от България; активни политики за климат; зелени инвестиции чрез Recovery Fund. ====
Оценка: 75 % 😃

=== # ===

|     |     |     |     |
| --- | --- | --- | --- |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |

👉 Хърватия води по всички CODE принципи, което е логично заради:
* по-силни механизми за отчетност,
* по-ефективна администрация,
* членство в еврозоната,
* по-силни институционални буфери.

=== Да / Не ===

(Следващата страница включва още 5–9 принципа, отразяващи ефективност, стратегическо управление, риск, структура и култура.)

=== User: Продължи ===
Продължи

=== Assistant: Продължавам със Страница 5 – Main Goals Organization level според U-Model.org. ===
Продължавам със Страница 5 – Main Goals (Organization level) според U-Model.org.
Това е първата от петте страници, оценяващи петте главни цели на модела на различни нива (организация → град → държава → регион → свят).

=== (взето от файла /mnt/data/goals_org.txt) ===

На това ниво разглеждаме как бюджетът на държавата влияе върху организациите, които управлява тя самата — министерства, агенции, училища, болници, администрация.
Фокусът не е върху гражданите директно, а върху капацитета на държавната машина.

Пет цели:
# Minimizing Public Costs
# Maximizing Productivity & Efficiency
# Maximizing Service to Citizens
# Minimizing Mortality
# Maximizing Happiness

За всяка цел:
* Индикатори
* Анализ за България
* Анализ за Хърватия
* Оценка (0–100 %, с emoji)

=== Минимизиране на организационните разходи ===

Индикатори:
* раздутост на администрацията
* заплати и разходи за поддръжка
* дългосрочна ефективност
* вътрешна оптимизация
* дигитализация

===== - Раздута административна структура в много министерства. =====
* Слаба цифровизация → високи оперативни разходи.
* Нисък публичен дълг, но висока неефективност на отделните ведомства. Оценка BG: 52 % 🙂

===== - По-добра структура след реформите за еврозоната. =====
* По-високи заплати в администрацията, но и по-висока ефективност.
* Оптимизация чрез RRF и дигитални услуги. Оценка HR: 64 % 😊

=== Повишаване на продуктивността на публичния сектор ===

Индикатори:
* скорости на обслужване
* дигитализация
* вътрешни KPI
* проектен мениджмънт

===== - Бавни административни услуги. =====
* Дигитализацията изостава, макар да има напредък.
* Нисък вътрешен контрол на качеството. Оценка BG: 50 % 😌

===== - По-висока продуктивност на администрацията (еврозона изисква редовни оценки). =====
* По-добри дигитални услуги.
* По-ясни KPI. Оценка HR: 67 % 😊

=== Качество и достъпност на услугите ===

Индикатори:
* време за обслужване
* достъп до услуги в малките населени места
* електронни услуги
* качество на здравеопазване и образование

===== - Услугите в малките населени места страдат. =====
* Е-услугите напредват, но не навсякъде.
* Големи различия между региони. Оценка BG: 53 % 🙂

===== - По-равномерно предоставяне на услуги. =====
* По-висока достъпност на дигитални услуги.
* По-добра инфраструктура в здраве и администрация. Оценка HR: 66 % 😊

=== Организационни аспекти: безопасност, здраве, управление на рискове ===

Индикатори:
* организационна безопасност
* болничен капацитет
* аварийна готовност
* качество на инспекциите

===== - Недостиг на медицински персонал. =====
* Болничната мрежа е фрагментирана.
* Слаба координация при кризи. Оценка BG: 48 % 😌

===== - По-интегрирана здравна система. =====
* По-добър контрол на качеството.
* По-стабилна организация при кризи. Оценка HR: 60 % 🙂

=== Щастие на служителите и институционална култура ===

Индикатори:
* мотивация
* удовлетвореност
* работни условия
* вътрешни възможности за развитие

===== - Ниски заплати → слаба мотивация. =====
* Старомодна административна култура. Оценка BG: 49 % 😌

===== - По-добри доходи → по-висока мотивация. =====
* По-модерни HR практики. Оценка HR: 61 % 😊

=== |     |     | ===
| --- | --- |
|     |     |
|     |     |

Хърватия отново води – по-добра организация, по-добри услуги, по-висока вътрешна ефективност.

=== Искаш ли да продължа към оценката на градско ниво за двете държави? ===
Да / Не

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Продължаваме със Страница 6 – Main Goals City Level според U-Model.org. ===
Продължаваме със Страница 6 – Main Goals (City Level) според U-Model.org.

Това е оценката как бюджетите на България и Хърватия за 2025 г. влияят върху градовете — София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе (като представителност) за BG и Загреб, Сплит, Риека, Осиек за HR.
Фокусът е върху това дали националната бюджетна политика позволява на градовете да бъдат ефективни, безопасни, щастливи и икономически устойчиви.

=== (източник: /mnt/data/goals_city.txt) ===

Градовете имат специфични нужди: транспорт, чист въздух, безопасност, достъп до услуги, ниска смъртност, качество на живот. Тук оценяваме националния бюджет, не отделните общини.

Петте цели:
# Minimizing Public Costs – ниски разходи и ефективност в градовете
# Maximizing Productivity & Efficiency – градска икономика и услуги
# Maximizing Service to Citizens – образование, транспорт, здраве, качество на живот
# Minimizing Mortality – безопасност, въздух, здраве, пътна безопасност
# Maximizing Happiness – качеството на живота в градовете

=== Индикатори: ===
* ефективност на градските услуги
* разходи за поддръжка (пътища, транспорт)
* капацитет на общините
* децентрализация

===== - България има силно централизирани финанси → общините са зависими от държавата. =====
* София произвежда 40 %+ от БВП на страната, но държавният бюджет не подкрепя пропорционално инфраструктурата.
* По-малките градове получават ограничени инвестиции.

Оценка BG: 48 % 😌

===== - Хърватия има по-високо ниво на фискална децентрализация. =====
* Загреб и Сплит разполагат с по-стабилни бюджети и по-ефективни модели на финансиране.
* Европейските фондове се разпределят по-ефективно за градски проекти.

Оценка HR: 61 % 😊

=== Индикатори: ===
* растеж на производителността
* подкрепа за МСП
* инвестиции в индустриални зони
* транспортна инфраструктура
* дигитална инфраструктура

===== - София е единствената в топ 50 в ЕС по дигитална икономика. =====
* Пловдив, Варна, Русе изостават заради липса на национални политики.
* Индустриалните зони растат, но без координирана национална стратегия.

Оценка BG: 52 % 🙂

===== - Загреб и Сплит имат по-висока производителност. =====
* Националният бюджет подкрепя развитието на логистика и пристанища (Сплит, Риека).
* Дигитализацията на градовете е по-бърза.

Оценка HR: 66 % 😊

=== Индикатори: ===
* градски транспорт
* вода, отпадъци, чистота
* достъпност на здравни услуги
* култура, образование
* социални услуги

===== - София има подобрения, но страда от задръствания, липса на паркинги, неравномерно развитие. =====
* Водните кризи (Перник, други региони) показват слабости в управлението.
* Градският транспорт е стар в много градове.

Оценка BG: 50 % 😌

===== - Загреб предлага по-високо качество на транспорт и социални услуги. =====
* Градовете разполагат с по-стабилна система за инфраструктурни инвестиции.
* Туристическите градове (Сплит, Дубровник) функционират добре през сезоните.

Оценка HR: 67 % 😊

=== Индикатори: ===
* качество на въздуха
* пътна безопасност
* скорост на спешната помощ
* достъп до болници
* престъпност

===== - София е сред най-замърсените столици в ЕС през зимата (PM2.5). =====
* България е №1 в ЕС по пътна смъртност.
* Достъпът до спешна помощ в малките градове е слаб.

Оценка BG: 44 % 😟

===== - По-чист въздух. =====
* Пътната смъртност е по-ниска от българската.
* Здравната мрежа е по-равномерно разпределена.

Оценка HR: 58 % 🙂

=== Индикатори: ===
* качество на живот
* зелени площи
* мобилност
* културни събития
* социална среда

===== - София и Пловдив имат активна културна среда. =====
* Но: стрес, транспорт, замърсяване и разлики в доходите намаляват градското щастие.

Оценка BG: 51 % 🙂

===== - Загреб редовно е включван в класации за по-високо качество на живот от София. =====
* Крайбрежните градове имат по-добър стил на живот и по-малък стрес.

Оценка HR: 63 % 😊

=== |     |     | ===
| --- | --- |
|     |     |
|     |     |

=== Хърватия отново превъзхожда България в повечето показатели за градско ниво: ===
* по-висока децентрализация
* по-добри градски услуги
* по-чист въздух
* по-ниска смъртност
* по-добър обществен транспорт
* по-голяма инфраструктурна стабилност

България страда системно от:
* централизирани финанси
* недофинансирани общини
* слаб контрол над въздуха
* хронични транспортни проблеми
* силни регионални различия

=== Да продължа ли? ===
Отговор: Да / Не

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Продължавам със Страница 7 – Main Goals State / National Level според U-Model.org. ===
Продължавам със Страница 7 – Main Goals (State / National Level) според U-Model.org.
Това е една от най-важните страници, защото тук оценяваме въздействието на националния бюджет върху цялата държава — икономика, услуги, смъртност, щастие, устойчивост.
Използвам структурата от файла /mnt/data/goals_state.txt (всички 5 цели, с изискваните описания).

=== ### ===

Оценяваме как държавният бюджет се справя със следното:
# Минимизиране на публичните разходи (без да се нарушават услуги)
# Максимизиране на продуктивност и ефективност в държавата
# Максимизиране на услугите за гражданите
# Минимизиране на смъртността
# Максимизиране на щастието

=== Индикатори: ===
* дълг (% от БВП)
* бюджетен дефицит
* ефективност на държавните програми
* дублиране на функции
* прозрачност

===== ✔ Много нисък дълг (~24 % от БВП). =====
✘ Дефицитът е управляван посредствено, често предизборен.
✘ Има дублиращи функции между министерства и агенции.
✔ Разходите за заплати са относително контролируеми.
✘ Инвестициите не са добре приоритизирани.

Оценка BG: 56 % 🙂

===== ✔ По-висок дълг (~57–60 %), но в еврозоната → по-нисък риск. =====
✔ По-добър контрол на разходите.
✔ По-стабилно бюджетиране.
✘ Публичният сектор е по-скъп от българския.

Оценка HR: 63 % 😊

=== Индикатори: ===
* производителност на труда
* растеж
* дигитализация
* ефективност на политиките
* способност да се привличат инвестиции

===== ✘ Ниска производителност — една от най-ниските в ЕС. =====
✔ Добри перспективи през 2025–2026 г., свързани с еврото.
✘ Ниска ефективност на пенсионната и здравната система.
✔ Технологичният сектор е силен в София, но ограничен регионално.

Оценка BG: 52 % 🙂

===== ✔ По-висока производителност. =====
✔ Еврозоната дава стабилност за инвестиции.
✔ Туристическата и логистичната икономика движат растежа.
✘ Част от икономиката страда от сезонност.

Оценка HR: 68 % 😊

=== Индикатори: ===
* здравеопазване
* образование
* социални услуги
* достъпност и качество
* еднаквост в цялата страна

===== ✔ Някои услуги са на добро ниво (електронни услуги). =====
✘ Здравната система е неравномерна — силни градове, слаби региони.
✘ Образованието страда от кадрови недостиг.
✘ Социалните услуги не достигат до всички.

Оценка BG: 50 % 😌

===== ✔ По-равномерно здравеопазване. =====
✔ Образованието е по-добре финансирано.
✘ Държавните услуги са по-скъпи, но и по-качествени.

Оценка HR: 66 % 😊

=== Индикатори: ===
* смъртност на пътя
* обща смъртност
* хронични заболявания
* достъп до болнични услуги
* здравни политики

===== ✘ България е №1 в ЕС по смъртност (вкл. предотвратима). =====
✘ Най-висока пътна смъртност в ЕС.
✘ Недостиг на лекари в региони.
✔ Някои подобрения в спешната помощ.

Оценка BG: 38 % 😟

===== ✔ По-ниска смъртност. =====
✔ По-добър достъп до болници, особено крайбрежни райони.
✘ Според регион статистически данни — значими различия между Загреб и Панонска Хърватия.

Оценка HR: 55 % 🙂

=== Индикатори: ===
* доходи
* неравенства
* социална сигурност
* качество на живот
* доверие в институциите

===== ✘ България е стабилно в дъното на ЕС по доверие. =====
✘ Най-ниски доходи → най-ниска удовлетвореност.
✔ Предимство: ниски данъци.
✘ Високи нива на социален стрес.

Оценка BG: 46 % 😌

===== ✔ По-високи доходи. =====
✔ По-добра социална сигурност.
✔ По-висока обща удовлетвореност от живота.
✘ Регионални различия (адриатика vs вътрешността).

Оценка HR: 60 % 🙂

=== |     |     | ===
| --- | --- |
|     |     |
|     |     |

=== Хърватия побеждава България по всички 5 национални цели, особено в: ===
* продуктивност,
* услуги,
* смъртност,
* щастие.

България има ключово предимство:
* най-нисък дълг в ЕС, което дава огромна стратегическа стабилност — но това предимство не се превръща в социални резултати.

=== Желаете ли да продължа? ===
Да / Не

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Продължавам със Страница 8 – Main Goals Regional Level според U-Model.org. ===
Продължавам със Страница 8 – Main Goals (Regional Level) според U-Model.org.
Тази страница оценява как националният бюджет влияе върху регионалното развитие, включително:
* Северозападна, Северна Централна, Североизточна, Югоизточна, Югозападна, Южна Централна България
* Славония, Далмация, Истрия, Загребски регион и др. в Хърватия

Фокусът е върху равнопоставеност, инфраструктура, бедност, достъп до услуги, икономически разлики, и това доколко бюджетът 2025 намалява или увеличава регионалните неравенства.

=== (на база файла /mnt/data/goals_region.txt) ===

Темите са 5-те главни U-Model цели, но на регионално ниво.

=== Индикатори: ===
* ефективност на регионалната администрация
* разходи за поддръжка на инфраструктура
* икономическа устойчивост на по-бедните региони
* разхищение на ресурс

===== - България е най-регионално неравната държава в ЕС според БВП/глава население. =====
* Северозападна България е най-бедният регион в цяла Европа.
* Националният бюджет 2025 не съдържа силни, ориентирани към Северозапада мерки.
* Инфраструктурните проекти са бавни или забавени.
* Регионалните администрации са хронично недофинансирани.

Оценка BG: 42 % 😟

===== - Хърватия също има регионални различия: - Истрия и Далмация (богати) - Славония (бедна) =====
* Но благодарение на: ✔ еврозоната, ✔ по-добра децентрализация, ✔ стабилни градски бюджети, ✔ по-добре управлявани европроекти, регионалните разлики са по-малки от българските.

Оценка HR: 60 % 🙂

=== Индикатори: ===
* икономически растеж по региони
* производство, туризъм, логистика
* регионални индустриални зони
* квалифицирана работна сила
* достъп до транспорт

===== - София произвежда ~43 % от БВП → силно централизирана икономика. =====
* Североизточна България (Варна/Шумен/Добрич) има потенциал, но се развива бавно.
* Южна Централна (Пловдив) има силни индустриални зони, но се развиват без национална стратегия.
* Северозападът остава в икономически колапс.

Оценка BG: 49 % 😌

===== - Икономиката е по-равномерна: ✔ силен туризъм в Далмация ✔ логистика и транспорт в Риека, Сплит ✔ държавна подкрепа за Славония =====
* Загреб е доминиращ, но не така екстремно както София спрямо BG.
* По-добра свързаност (пристанища, магистрали).

Оценка HR: 67 % 😊

=== Индикатори: ===
* здравеопазване в региони
* достъп до училища
* социални услуги
* културни центрове
* транспорт, вода, отопление

===== - България има силно разграничени „богати и бедни региони“. =====
* В Северозападна, Северна Централна, Югоизточна България: ✘ затваряне на болници, ✘ липса на лекари, ✘ слабо образование, ✘ ниско качество на социални услуги.
* Националният бюджет 2025 не компенсира структурните дефицити.

Оценка BG: 46 % 😌

===== - Регионалните здравни системи са по-стабилни и по-добре финансирани. =====
* Туристическите региони имат силни болници.
* Образователната инфраструктура е по-равномерна.
* Регионалните транспортни връзки са по-добри.

Оценка HR: 62 % 😊

=== Индикатори: ===
* достъп до болници
* време за спешна помощ
* пътна безопасност
* въздух
* замърсяване на води

===== - В Северозападна БГ смъртността е една от най-високите в Европа. =====
* Спешната помощ е бавна в селските райони.
* Пътната инфраструктура е опасна в много региони.
* Въздухът – особено Пловдив и София през зимата – влошава здравето.

Оценка BG: 40 % 😟

===== - По-добър регионален достъп до болници. =====
* По-ниска смъртност от пътни инциденти.
* По-добър контрол над качеството на въздуха.
* По-чиста природна среда в повечето региони.

Оценка HR: 58 % 🙂

=== Индикатори: ===
* доходи по региони
* социален климат
* възможности за работа
* качество на живот
* миграция

===== - Много региони се обезлюдяват → ниско щастие. =====
* Ниски доходи → ниска удовлетвореност.
* Младежите масово мигрират от региони към София или чужбина.
* Социалните услуги са ограничени.

Оценка BG: 45 % 😌

===== - По-добра регионална удовлетвореност. =====
* Адриатическите региони имат висок стандарт и туризъм.
* Загреб предлага високо качество на живот.
* Вътрешните региони имат предизвикателства, но по-малки от BG.

Оценка HR: 61 % 😊

=== |     |     | ===
| --- | --- |
|     |     |
|     |     |

=== Хърватия изпреварва България сериозно на регионално ниво. ===

Това е страницата, където разликата е най-драматична, защото:

===== - най-бедните региони в ЕС =====
* масова миграция
* липса на болници, лекари, учители
* липса на транспорт и инфраструктура
* силно централизирано финансиране
* почти никаква регионална автономия

===== - по-добра децентрализация =====
* по-добра инфраструктура (магистрали, пристанища)
* по-стабилни регионални услуги
* по-висок стандарт в крайбрежието
* по-балансирана икономика

=== — последната страница от оценката. ===

Да продължа ли към Глобално ниво (World Level), което оценява:
* влиянието на бюджета върху климата
* глобалните ангажименти
* международната роля
* сигурността
* устойчивостта ?

Отговор: Да / Не

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Продължавам със Страница 9 — MAIN GOALS WORLD LEVEL — последната страница от глобалната оценка според U-Model.org, бази… ===
Продължавам със Страница 9 — MAIN GOALS (WORLD LEVEL) — последната страница от глобалната оценка според U-Model.org, базирана на файла goals_world.txt .

Тук оценявам как бюджетите на България и Хърватия за 2025 г. влияят върху:

🌍 глобалните процеси
🌱 климат и устойчивост
🤝 международни институции
💶 глобална икономика
🕊️ мир, здраве, смъртност
😊 глобално благополучие и щастие

=== (по критерии от файла /mnt/data/goals_world.txt) ===

===== 1. Minimizing Public Costs =====
# Maximizing Productivity & Efficiency
# Maximizing Service to Citizens (SDGs)
# Minimizing Mortality (WHO, мир, климат)
# Maximizing Happiness (WHR, международни индекси)

=== Индикатори: ===
* вноски към ЕС, НАТО, ООН
* разходи за глобални инициативи
* ефективност на външната помощ
* стабилност спрямо международни пазари

===== ✔ Ниски разходи за глобални ангажименти като % от БВП. =====
✘ Малък принос към международни фондове.
✘ Ниска роля и ограничено влияние в международни институции.

Оценка BG: 54 % 🙂

===== ✔ По-активна роля в ЕС след приемането в еврозоната (2023). =====
✔ По-голяма стабилност в международните финансови пазари (евро).
✘ По-високи разходи като абсолютни стойности.

Оценка HR: 63 % 😊

=== Индикатори: ===
* интеграция в световната търговия
* влияние върху вериги на доставки
* инвестиции от чужбина
* международна конкурентоспособност

===== ✔ Ниски данъци → привлекателна за инвеститори. =====
✘ Слабо глобално влияние извън ЕС.
✘ Ниска добавена стойност в производството.
✘ Не е в еврозоната → по-слабо доверие на глобалните пазари.

Оценка BG: 50 % 😌

===== ✔ В еврозоната → по-добър международен кредитен рейтинг. =====
✔ Пристанища (Сплит, Риека) → важни регионални логистични центрове.
✔ По-добра позиция в туристическия световен пазар.

Оценка HR: 68 % 😊

=== Индикатори: ===
* принос към Устойчивите цели на ООН
* международни програми за образование, климат, наука
* участие в солидарни механизми на ЕС

===== ✔ Участва в SDG инициативи чрез ЕС. =====
✘ Ограничен принос към глобални научни или климатични проекти.
✘ Слаба роля в международната помощ.

Оценка BG: 48 % 😟

===== ✔ По-висока международна активност. =====
✔ Участва в повече регионални инициативи благодарение на позицията си на адриатически икономически център.
✘ Като малка държава, приносът е ограничен, но по-значим от България.

Оценка HR: 60 % 🙂

=== Индикатори: ===
* участие в WHO програми
* участие във военни мисии, миротворчество
* международна хуманитарна помощ
* климатични политики с глобално отражение

===== ✘ Много нисък принос към глобални здравни програми. =====
✔ Участие в НАТО мисии, но на ограничено ниво.
✘ Ниска климатична амбиция → лош въздух (София, Пловдив).

Оценка BG: 45 % 😕

===== ✔ по-добри климатични показатели. =====
✔ участие във военни и хуманитарни мисии.
✔ по-висока международна видимост.
✘ ограничен мащаб (малка държава).

Оценка HR: 58 % 🙂

=== Индикатори: ===
* World Happiness Report
* качество на живот
* социална стабилност
* доверие в институциите

===== ✘ България е близо до дъното в ЕС по щастие. =====
✘ Ниско доверие в институциите.
✘ Социална несигурност.

Оценка BG: 44 % 😟

===== ✔ По-висок резултат в WHR. =====
✔ По-високо доверие.
✔ По-добра социална среда.

Оценка HR: 59 % 🙂

=== |     |     | ===
| --- | --- |
|     |     |
|     |     |

=== По всички глобални показатели: ===

===== Причини: =====
* членство в еврозоната → по-голяма глобална тежест
* по-добро интегриране в международни вериги
* по-добър принос към регионалната и глобалната стабилност
* по-силни климатични и здравни резултати

България има едно основно предимство:

===== # =====

|     |     |     |     |
| --- | --- | --- | --- |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |
|     |     |     |     |

===== - 🇧🇬 България: ≈ 49 % 😌 =====
* 🇭🇷 Хърватия: ≈ 63 % 😊

=== Ако оценявате нашата работа или сте доволни от резултата: ===

👉 Моля, инвестирайте в нас:
http://Donate.U-Model.org

👉 За повече информация:
http://U-Model.org

Желаете ли обща визуализация / инфографика или допълнителен сравнителен анализ (например SWOT или стратегически препоръки)?

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Готово! ===
Готово!
Графиката визуализира ясно U-Score сравнението между България и Хърватия по всички 8 големи категории на U-Model за бюджет 2025.

Ако желаете, мога да добавя:

📊 Втора графика: общи средни U-score стойности (BG vs HR)
📈 Трета графика: разликата по категории (HR – BG) за по-ясно визуално сравнение
🖼 Инфографика в PDF или PNG
📘 Пълен U-Model доклад в PDF/DOCX

Желаете ли някоя от тези опции?

=== User: Пълен доклад ===
Пълен доклад

=== Assistant: Вашият пълен U-Model доклад е готов! ===
Вашият пълен U-Model доклад е готов!
Можете да го изтеглите тук:

👉 Изтегли PDF: U-Model_Report_BG_vs_HR_2025.pdf<ref>{{cite web|title=Изтегли PDF: U-Model_Report_BG_vs_HR_2025.pdf|url=https://chatgpt.com/share/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8%20PDF:%20U-Model_Report_BG_vs_HR_2025.pdf|publisher=Изтегли PDF: U-Model_Report_BG_vs_HR_2025.pdf|access-date=2025-12-05}}</ref>

Ако желаете, мога да създам и:

📘 DOCX версия на доклада
📊 Допълнителни графики или инфографика
🧩 SWOT анализ за България и Хърватия
📑 Разширен отчет (50+ страници) по всички 9 страници от U-Model
🌐 Версия на английски

Искате ли някоя от тези опции?

=== User: SWOT ===
SWOT

=== Assistant: Ето SWOT анализ за България и Хърватия бюджет 2025, съобразен с методологията на U-Model.org и резултатите от всички 9 … ===
Ето SWOT анализ за България и Хърватия (бюджет 2025), съобразен с методологията на U-Model.org и резултатите от всички 9 страници на оценката.
Структурата е:
* S – Strengths (Силни страни)
* W – Weaknesses (Слаби страни)
* O – Opportunities (Възможности)
* T – Threats (Заплахи)

=== 🇧🇬 БЪЛГАРИЯ – SWOT анализ (Бюджет 2025) ===

==== 🟩 S – Strengths (Силни страни) ====
# Най-нисък държавен дълг в ЕС (~24% от БВП) — огромен фискален буфер.
# Стабилна макроикономическа рамка и умерен растеж.
# Ниски данъци → привлекателна за инвеститори.
# Силен IT сектор в София (висока добавена стойност).
# Висок потенциал за еврозоната → повишаване на доверие и инвестиции.
# Географско предимство (между ЕС, Турция, Черно море).
# Достъп до европейско финансиране (ПВУ, Кохезионни фондове).

==== 🟥 W – Weaknesses (Слаби страни) ====
# Най-висока бедност и социални неравенства в ЕС.
# Най-висока смъртност и най-лоши здравни показатели.
# Регионален дисбаланс — най-бедните региони в Европа.
# Ниска производителност на труда.
# Силна корупция и ниско доверие в институциите.
# Централизирани държавни финанси → слаб капацитет на общините.
# Недофинансирано образование → отлив на кадри.
# Замърсяване на въздуха и инфраструктурни проблеми.

==== 🟦 O – Opportunities (Възможности) ====
# Еврозоната → по-нисък риск и по-високи инвестиции.
# Регионално развитие чрез новата кохезионна политика 2027–2034.
# Енергийна диверсификация и зелена трансформация.
# Дигитализация на администрацията → спестяване на милиарди.
# Реформи в здравеопазването → намаляване на смъртността.
# Реформи в образованието → повишена продуктивност.
# Развитие на транспортни коридори (TEN-T, Черно море).

==== 🟧 T – Threats (Заплахи) ====
# Демографски колапс (отлив на млади хора, застаряване).
# Зависимост от външни шокове (енергия, геополитика).
# Политическа нестабилност → бюджетни дисбаланси.
# Продължаващ спад в регионите → обезлюдяване.
# Корупционен риск → блокиране на европейски средства.
# Климатични кризи (суша, замърсяване, горещини).
# Инфраструктурна изостаналост.

=== 🇭🇷 ХЪРВАТИЯ – SWOT анализ (Бюджет 2025) ===

==== 🟩 S – Strengths (Силни страни) ====
# Член на еврозоната → финансова стабилност, нисък риск.
# Висока производителност и БВП/глава от населението спрямо региона.
# Развита туристическа индустрия – световен мащаб.
# Силни пристанища (Риека, Сплит) → логистични предимства.
# По-добри здравни показатели от България.
# По-добра регионална интеграция (равномерно развитие).
# По-високо доверие в институциите и стабилност.

==== 🟥 W – Weaknesses (Слаби страни) ====
# По-висок държавен дълг (~60% от БВП) в сравнение с България.
# Икономика с висока зависимост от туризма (сезонност).
# Регионални различия (богато крайбрежие vs по-бедна Славония).
# По-високи публични разходи → по-скъпа администрация.
# Изтичане на кадри от здравеопазването (работа в ЕС).

==== 🟦 O – Opportunities (Възможности) ====
# Развитие на логистични коридори Север–Юг (пристанища).
# Разширяване на туризма към целогодишни модели.
# Инвестиции след еврозоната → ниски лихви и по-високо доверие.
# Развитие на зелена енергия (вятър, слънце, море).
# Регионална интеграция в Западните Балкани.
# Привличане на глобални компании чрез стабилна фискална рамка.

==== 🟧 T – Threats (Заплахи) ====
# Свръхзависимост от туризма в периоди на кризи.
# Земетресения и природни бедствия (Регионът е високорисков).
# Миграция на млади кадри към Западна Европа.
# Геополитически рискове в региона на Балканите.
# Климатични промени → риск за крайбрежието и туризма.

=== 🟦 СРАВНИТЕЛЕН SWOT – Ключови изводи ===

===== 🇭🇷 Хърватия превъзхожда България в: =====
* институционално качество
* глобална интеграция
* здравни и социални показатели
* регионално развитие
* ефективност на бюджета

===== 🇧🇬 България превъзхожда Хърватия в: =====
* фискална стабилност (най-нисък дълг в ЕС)
* потенциал за растеж (еврозона, дигитализация)
* ниски данъци
* големи възможности за догонване

===== Основната разлика: =====

Хърватия реализира по-добре потенциала си, докато България — все още не.

=== 📘 Ако желаете, мога да създам: ===

📄 SWOT в PDF
📊 SWOT диаграми (матрица 2×2 за двете държави)
📈 Графичен сравнителен SWOT Dashboard
📑 Стратегическа карта с препоръки (U-Model)

Искате ли някоя от тези опции?

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Вашият SWOT доклад PDF е готов! ===
Вашият SWOT доклад (PDF) е готов!

👉 Изтегли SWOT_BG_vs_HR_2025.pdf<ref>{{cite web|title=Изтегли SWOT_BG_vs_HR_2025.pdf|url=https://chatgpt.com/share/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8%20SWOT_BG_vs_HR_2025.pdf|publisher=Изтегли SWOT_BG_vs_HR_2025.pdf|access-date=2025-12-05}}</ref>

Ако желаете, мога да създам още:

📊 Графичен SWOT (2×2 матрица за двете държави)
📘 Разширен SWOT (10+ страници)
🧭 Стратегическа карта с препоръки за България
🌍 Версия на английски за международно представяне

Искате ли някое от тези?

== gpt-5-1-thinking ==
=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Продължаваме с Страница 3 – CREDO Organizational Benefit за бюджетите на България и Хърватия за 2025 г., по рамката на … ===
Продължаваме с Страница 3 – CREDO (Organizational Benefit) за бюджетите на България и Хърватия за 2025 г., по рамката на U-Model.org.

=== Credo-принципите измерват как бюджетът е организиран и управляван: стратегия, риск, ефективност, партньорства, иновации. Тоест: дали държавата използва публичните пари така, че да подсилва системата, а не просто „да оцелява“. ===

==== 1. Long-term Objectives (Дългосрочни цели) ====
# Risk Reduction (Намаляване на риска)
# Efficiency, Productivity & Service Excellence (Ефективност и качество на услугите)
# Resource Management (Управление на ресурсите)
# Transparency & Integrity (Прозрачност и почтеност в управлението)
# Engagement with Stakeholders & Partnerships (Стейкхолдъри и партньорства)
# Innovation (Иновации и модернизация)

За всеки принцип:
# Индикатори
# Свързани принципи
# Приложимост
# Бенчмарк
# Връзка със закони/рамки
# Икономически/културни корени на проблемите
# Приоритет (0–100 %)
# Коментар (отделно за България и Хърватия, с линкове)
# Оценки + emoji за двете държави

==== 1. Индикатори: наличие на многогодишни фискални планове, консистентност с ЕС рамката, ясни цели (растеж, дълг, дефицит). ====
# Свързани: Risk Reduction, Resource Management.
# Приложимо за: Министерства на финансите, правителство, парламент.
# Бенчмарк: страни със стабилни средносрочни рамки – напр. Нидерландия, Финландия.
# Закони/рамки: национални закони за публични финанси, Пакт за стабилност и растеж на ЕС, новата реформирана фискална рамка на ЕС (документ на Съвета на ЕС). EUR-Lex<ref>{{cite web|title=EUR-Lex|url=https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=OJ%3AC_202500638|publisher=eur-lex.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>
# Корени на проблемите: политически цикъл, популизъм, слаба култура на стратегическо планиране.
# Приоритет: 90 % (без дългосрочност няма устойчивост).

===== EC оценява националния средносрочен фискално-структурен план 2025–2028 положително – това е условие за еврото и за устойчиви финанси (EC – Medium-Term Plan). Министър на финансите<ref>{{cite web|title=Министър на финансите|url=https://www.minfin.bg/upload/60897/NMTFSP%2B2025-2028%2BEN.pdf|publisher=Министър на финансите|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но Фискалният съвет критикува бюджета 2025, че изпраща „смесени и объркващи сигнали“ и е про-цикличен (Opinion Budget 2025). Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>
Плюс: нисък дълг (~24 % от БВП) и дисциплина за еврото (EC Convergence Report; ECB прессъобщение). Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 55 % 🙂

===== Хърватският бюджет 2025 е изграден в рамката на еврозоната, с фокус върху устойчиви финанси и растеж (IPF Notes – Croatian 2025 Budget). repozitorij.ijf.hr<ref>{{cite web|title=repozitorij.ijf.hr|url=https://repozitorij.ijf.hr/islandora/object/ijf%3A968/datastream/FILE0/download|publisher=repozitorij.ijf.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Независимата Фискална политика комисия следи устойчивостта и дългосрочната стабилност (Fiscal Policy Commission – Position paper). pfp.hr<ref>{{cite web|title=pfp.hr|url=https://pfp.hr/files/file/documents_EN/31.-POSITION-PAPER-eng..pdf|publisher=pfp.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 70 % 😊

==== 1. Индикатори: фискални буфери, стрес-тестове, сценарии, риск от дългова криза. ====
# Свързани: Long-term Objectives, Transparency.
# Приложимо: Мин. на финансите, фискални съвети, централни банки.
# Бенчмарк: държави с силни фискални правила (напр. Швеция).
# Закони: национални фискални правила, ЕС надзор.
# Корени: краткосрочно мислене, непредвидени избори, зависимост от външни шокове.
# Приоритет: 85 %

===== България има една от най-ниските дългови тежести в ЕС (~24 % от БВП през 2024) и прогноза около 25–27 % до 2026 (ECB, EC forecast). European Central Bank<ref>{{cite web|title=European Central Bank|url=https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2025/html/ecb.pr250604~26651b6294.en.html|publisher=European Central Bank|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ също подчертава силната фискална позиция и нисък дълг като буфер (IMF – Bulgaria euro accession speech). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/04/sp110425-md-bulgaria-eurozone-accession|publisher=imf.org|date=2025-11-04|access-date=2025-12-05}}</ref>
Но: Фискалният съвет предупреждава за про-циклична политика и липса на ясна анти-крисисна рамка. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 52 % 🙂
(много силни „сметки“, по-слаба системна рамка за риск)

===== Хърватия има по-висок дълг (~57–60 % от БВП), но в еврозоната, с по-добър достъп до пазарите (Croatia investor presentation). mfin.gov.hr<ref>{{cite web|title=mfin.gov.hr|url=https://mfin.gov.hr/UserDocsImages/dokumenti/javni-dug/Narodne%20obveznice/Eurobond%202025%20-%20Investor%20presentation.pdf|publisher=mfin.gov.hr|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ отбелязва нужда от подобряване на ефективността на разходите и контрол на публичните заплати, което е риск, но също и признат приоритет (IMF Article IV 2025 – Croatia). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 68 % 😊

==== 1. Индикатори: продуктивност на публичния сектор, оценка на програми (value for money), качество на услуги. ====
# Свързани: Resource Management, Performance Evaluation.
# Приложимо: всички бюджетни разпоредители.
# Бенчмарк: Балтийските страни, скандинавските.
# Закони: закони за публични финанси, програмно бюджетиране.
# Корени: свръхбюрокрация, липса на конкуренция, политически назначения.
# Приоритет: 90 %

===== EC и Фискалният съвет подчертават неефективност и слаб контрол на разходите, особено капиталови, и критикуват смесени сигнали на бюджет 2025 (Opinion Budget 2025; EC fiscal surveillance). Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Позитив: средства по Плана за възстановяване и устойчивост (втори транш ~440 млн €) са обвързани с реформи в образование, енергетика, борба с пране на пари и върховенство на закона (EC assessment – NRRP Bulgaria). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 50 % 😌

===== Хърватия получава значителни средства от ЕС – близо 30 млрд USD до 2030, вкл. над 10 млрд по RRF, насочени към инфраструктура, дигитализация и услуги (US State – Investment Climate 2025; EU country profile – Croatia). state.gov<ref>{{cite web|title=state.gov|url=https://www.state.gov/reports/2025-investment-climate-statements/croatia|publisher=state.gov|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
МВФ обаче казва директно: „Croatia has significant scope to improve public spending efficiency“ – особено в здраве и образование. IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 67 % 😊

==== 1. Индикатори: разпределение по сектори, усвояване на ЕС фондове, контрол на административните разходи. ====
# Свързани: Efficiency, Risk Reduction.
# Приложимо: Мин. на финансите, ресорни министерства.
# Бенчмарк: страни с високо усвояване и ниски излишни разходи.
# Закони: бюджетен закон, закон за публични финанси.
# Корени: слаб капацитет, клиентелизъм, политически натиск.
# Приоритет: 88 %

===== EC потвърждава, че средносрочната рамка е съвместима с новата фискална рамка на ЕС и допуска умерен растеж на разходите, ако се комбинира с реформи и инвестиции (EC assessment – BG plan). fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/970745-evropeiskata-komisia-dade-polojitelna-ocenka-na-trigodishnata-finansova-ramka-na-stranata-ni|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Но: налични са критики за про-цикличност и слаб приоритизационен фокус, т.е. пари има, но не винаги отиват в най-високоприоритетните политики. Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 58 % 🙂

===== Като член на еврозоната с достъп до значителни европейски средства, Хърватия има по-добре структурирано управление на ресурсите, но с риск от раздути публични заплати и раздут публичен сектор (IMF Article IV 2025). IMF<ref>{{cite web|title=IMF|url=https://www.imf.org/en/news/articles/2025/11/03/cs-republic-of-croatia-staff-concluding-statement-of-the-2025-article-iv-mission|publisher=imf.org|date=2025-11-03|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 72 % 😃

==== 1. Индикатори: култура на докладване, вътрешни правила, интереси и конфликт на интереси. ====
# Свързани: Code: Transparency and Accountability; Vigilance Against Corruption.
# Приложимо: всички публични организации.
# Бенчмарк: страни с високо доверие и ниска корупция.
# Закони: закони за конфликт на интереси, антикорупция.
# Корени: сива икономика, партийно влияние, „назначения по приятелска линия“.
# Приоритет: 95 %

===== Докладите за корупция и слабо прилагане на антикорупционни закони продължават да тежат и върху организационната култура – България е с 45/100 в индекса CPI на Transparency International. Le Monde.fr<ref>{{cite web|title=Le Monde.fr|url=https://www.lemonde.fr/en/economy/article/2025/06/04/bulgaria-presses-ahead-toward-euro-adoption_6742019_19.html|publisher=Le Monde.fr|date=2025-06-04|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Поставянето на страната в „сива листа“ на FATF за пране на пари и финансиране на тероризъм влияе негативно на възприятието за почтеността на институциите (Le Monde – Bulgaria & FATF grey list). Le Monde.fr<ref>{{cite web|title=Le Monde.fr|url=https://www.lemonde.fr/en/economy/article/2025/06/04/bulgaria-presses-ahead-toward-euro-adoption_6742019_19.html|publisher=Le Monde.fr|date=2025-06-04|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 48 % 😌

===== Хърватия има по-висок CPI резултат (около 50/100), по-малко корупционни скандали на национално ниво и по-силни механизми за надзор благодарение на подготовката за еврозоната (Credendo – Croatia euro introduction). Credendo<ref>{{cite web|title=Credendo|url=https://credendo.com/en/knowledge-hub/croatia-euro-introduction-2023|publisher=credendo.com|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 65 % 😊

==== 1. Индикатори: ниво на публични консултации, участие на бизнес, синдикати, НПО; съвместни проекти с ЕС. ====
# Свързани: Long-term Objectives, Innovation.
# Приложимо: правителство, парламент, социални партньори.
# Бенчмарк: страни с традиция в социално партньорство (Австрия, Германия).
# Закони: закони за тристранно сътрудничество, правила за обществени консултации.
# Корени: недоверие, политическа поляризация, слаб институционален диалог.
# Приоритет: 80 %

===== Получаването на втория транш по ПВУ показва, че България е изпълнила серия от реформи договорени с ЕС – това е форма на „партньорство“ с наднационален стейкхолдър (NRRP payment news). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
На национално ниво обаче консултациите често са формални и ускорени, с ограничено време за обществено обсъждане (отбелязвано в доклади на EC за върховенство на закона). Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-surveillance-eu-economies/bulgaria/fiscal-surveillance-bulgaria_en|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 54 % 🙂

===== Хърватия активно използва европейските фондове и работи с EC, ЕЦБ и инвеститорите при управление на дълга, което подсилва партньорствата (EU on Croatia; Croatia euro area membership). European Union<ref>{{cite web|title=European Union|url=https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/eu-countries/croatia_en|publisher=European Union|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Инвестиционният климат отчита участие на бизнеса и чужди инвеститори, но все още с бюрократични бариери (US Investment Climate – Croatia). state.gov<ref>{{cite web|title=state.gov|url=https://www.state.gov/reports/2025-investment-climate-statements/croatia|publisher=state.gov|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка Хърватия: 69 % 😊

==== 1. Индикатори: дял на разходите за R&D, дигитализация на администрацията, „smart“ услуги, реформи подкрепени от ПВУ/RRF. ====
# Свързани: Efficiency, Stakeholders.
# Приложимо: цялото публично управление.
# Бенчмарк: Естония, Финландия, Ирландия.
# Закони: стратегии за дигитална трансформация, иновационни политики.
# Корени: ниски доходи, brain-drain, рестриктивна администрация.
# Приоритет: 85 %

===== Планът за възстановяване включва сериозни реформи в образование, цифровизация, енергийна трансформация – но изпълнението е по-бавнo, отколкото първоначално планирано (EC – Bulgaria NRRP). European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
Нисък БВП/глава и по-слаб иновационен екосистем също ограничават възможностите. Economy and Finance<ref>{{cite web|title=Economy and Finance|url=https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/5ebf870c-1871-4359-a076-25b4dd29ff26_en?filename=ip320_en.pdf|publisher=Economy and Finance|access-date=2025-12-05}}</ref>

Оценка България: 56 % 🙂

===== Хърватия като член на еврозоната привлича повече инвестиции и има по-лесен достъп до финансиране на иновации; евро-въвеждането намалява транзакционните разходи и стимулира дигитални потоци (NBB – Croatia joins euro; DIGITALEUROPE – Croatia eurozone). nbb.be<ref>{{cite web|title=nbb.be|url=https://www.nbb.be/en/blog/what-will-change-when-croatia-joins-euro-area|publisher=nbb.be|access-date=2025-12-05}}</ref> =====

Оценка Хърватия: 71 % 😃

=== |     |     |     | ===
| --- | --- | --- |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |
|     |     |     |

===== - България – CREDO: > (55 + 52 + 50 + 58 + 48 + 54 + 56) / 7 ≈ 53 % 🙂 =====
* Хърватия – CREDO: > (70 + 68 + 67 + 72 + 65 + 69 + 71) / 7 ≈ 69 % 😊

Извод:
По линия на организационната полза от бюджета (структура, риск, дългосрочни цели, партньорства, иновации) Хърватия отново води пред България, въпреки по-високия дълг. България има силен актив – много нисък дълг и подготовка за еврото 2026, но страда от:
* про-циклична политика,
* непоследователни сигнали към пазара,
* по-слаба ефективност и култура на почтеност.

==== Отговорете: „Да“ или „Не“. ====

(След RIGHTS ще можем да оформим пълен U-Score за двете държави и да обобщим ефекта върху 5-те главни цели на U-Model.)

И както винаги в края на оценките по U-Model:

>

=== User: Да ===
Да

=== Assistant: Преминаваме към Страница 4 – RIGHTS Correctness of Expectations за бюджетите на България и Хърватия през 2025 г. ===
Преминаваме към Страница 4 – RIGHTS (Correctness of Expectations) за бюджетите на България и Хърватия през 2025 г. и накрая ще обобщя общия U-score за двете държави.

=== Тук гледаме доколко бюджетът „сбъдва“ основните очаквания/права на хората, формулирани в World Government Servant Rights : ===
* да разбират какво се случва (яснота),
* да имат ресурси за нормален живот,
* да работят безопасно и човешки,
* да имат шанс за развитие,
* да не бъдат дискриминирани,
* да имат глас.

Entity 1: Република България
Entity 2: Република Хърватия

Ще използваме 7 права (принципа):
# Right to Clarity
# Right to Necessary Resources
# Right to a Healthy and Safe Work Environment
# Right to Growth & Continued Education
# Right to Work-Life Balance
# Right to Fair and Equal Treatment (Equity, Non-discrimination)
# Right to Voice

За всеки принцип:
# Индикатори
# Свързани принципи
# Приложими субекти (две държави)
# Бенчмарк
# Връзка със закони
# Икономически/културни корени на проблемите
# Приоритет (0–100 %)
# Коментар по държави + линкове
# Оценка за България и Хърватия + emoji

==== 1. Индикатори: ====
* разбираемост на бюджета (език, визуализации, граждански версии),
* публични комуникационни кампании,
* доверие в институциите.
# Свързани принципи: Right to Voice, Transparency & Accountability (Code, Credo).
# Приложими: Мин. на финансите, парламент, правителство.
# Бенчмарк: държави с „citizen budget“ (напр. Канада, Франция).
# Закони: закони за публични финанси, достъп до информация.
# Корени на проблемите: технически език, политическа пропаганда, ниска финансова грамотност.
# Приоритет: 80 %

===== Бюджетът е публикуван и придружен от обяснителни материали, но стилът остава силно технократски. Фискалният съвет официално критикува бюджета за 2025 г., че изпраща „смесени и объркващи сигнали“, особено относно фискалната устойчивост и приоритизацията на разходите Фискален съвет на България<ref>{{cite web|title=Фискален съвет на България|url=https://www.fiscal-council.bg/uploads/stanovishta/Opinion%20Budget%202025_final_EN.pdf|publisher=Фискален съвет на България|access-date=2025-12-05}}</ref>. Високите нива на недоверие и дезинформация около въвеждането на еврото допълнително замъгляват картината за гражданите AP News<ref>{{cite web|title=AP News|url=https://apnews.com/article/cd150e80f27141ecec18be097c3881f9|publisher=AP News|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Right to Clarity: 52 % 🙂

===== Хърватия вече премина през евро-въвеждане (2023), съпроводено с масирани информационни кампании и сравнително ясна комуникация на фискалната рамка и ползите template.gov.hr<ref>{{cite web|title=template.gov.hr|url=https://mvep.gov.hr/croatia-becomes-twentieth-member-of-the-euro-area/253114|publisher=mvep.gov.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. Бюджетът за 2025 г. е публично обсъден, с обяснения от Министерството на финансите и независимата комисия по фискална политика repozitorij.ijf.hr<ref>{{cite web|title=repozitorij.ijf.hr|url=https://repozitorij.ijf.hr/islandora/object/ijf%3A968/datastream/FILE0/download|publisher=repozitorij.ijf.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Right to Clarity: 60 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* минимална заплата, социални трансфери,
* дял на хората в риск от бедност,
* адекватност на социалните помощи.
# Свързани: Right to Healthy Environment, Public Service Commitment.
# Приложими: правителство, социални министерства.
# Бенчмарк: страни с ниска бедност и адекватни социални системи.
# Закони: закони за социално подпомагане, трудово законодателство.
# Корени: ниска производителност, сива икономика, исторически ниски заплати.
# Приоритет: 95 %

===== - България: - Минимална заплата от 1 януари 2025 г. – 1 077 лв. (~€551) Eurofast<ref>{{cite web|title=Eurofast|url=https://eurofast.eu/minimum-wage-in-bulgaria-for-2025-what-businesses-need-to-know/|publisher=eurofast.eu|access-date=2025-12-05}}</ref> - Хора в риск от бедност или социално изключване 2024 г.: 30.3 % – най-висок дял в ЕС European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref> - 11.8 % от заетите са „working poor“ – работещи, но в риск от бедност, значително над средното за ЕС (8.2 %) БТА<ref>{{cite web|title=БТА|url=https://www.bta.bg/en/news/economy/1000717-bulgaria-records-eu-s-fourth-highest-rate-of-working-people-at-risk-of-poverty-i|publisher=bta.bg|access-date=2025-12-05}}</ref> =====
* Хърватия: - Минимална заплата за 2025 г. – €970 бруто, по данни и на Eurostat и националната наредба Eurofound<ref>{{cite web|title=Eurofound|url=https://www.eurofound.europa.eu/en/countries/croatia/minimum-wage|publisher=eurofound.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref> - Дял на хората в риск от бедност – около 20.8 % през 2024 г., значително под българските нива tradingeconomics.com<ref>{{cite web|title=tradingeconomics.com|url=https://tradingeconomics.com/croatia/at-risk-of-poverty-rate-population-eurostat-data.html|publisher=tradingeconomics.com|access-date=2025-12-05}}</ref>

===== Повишението на минималната заплата за 2025 г. е чувствително (15+ %) и покрива около 430 000 души Eurofast<ref>{{cite web|title=Eurofast|url=https://eurofast.eu/minimum-wage-in-bulgaria-for-2025-what-businesses-need-to-know/|publisher=eurofast.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>, но България остава най-бедната държава в ЕС и с най-висок риск от бедност и социално изключване. Това означава, че бюджетът частично адресира правото на достатъчни ресурси, но не „спасява“ голяма част от населението от бедност. =====

Оценка България – Necessary Resources: 45 % 😌

===== Значителното увеличение на минималната заплата до €970 и по-ниският риск от бедност (около една пета от населението) показват по-добро изпълнение на правото на достатъчни ресурси, макар и не на „скандинавско“ ниво Eurofound<ref>{{cite web|title=Eurofound|url=https://www.eurofound.europa.eu/en/countries/croatia/minimum-wage|publisher=eurofound.europa.eu|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Necessary Resources: 57 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* разходи за здраве,
* трудови инспекции,
* показатели за трудови злополуки и професионални заболявания.
# Свързани: Protection of Environment, Public Health Protection.
# Приложими: мин. на труда, здравеопазване, инспекции.
# Бенчмарк: страни с ниска трудова смъртност и силна инспекция.
# Закони: кодекс на труда, закони за здраве и безопасност.
# Корени: недофинансирани инспекции, сива икономика, култура „преживяване“.
# Приоритет: 90 %

===== България има ограничен капацитет на трудовата инспекция и високи нива на работещи бедни, което индиректно натиска хората да приемат по-рискови условия fakti.bg<ref>{{cite web|title=fakti.bg|url=https://fakti.bg/en/bulgaria/1011957-evrostat-balgaria-e-sred-darjavite-v-es-s-nai-visok-dal-na-raboteshti-v-risk-ot-bednost|publisher=fakti.bg|access-date=2025-12-05}}</ref>. Здравеопазването е хронично недофинансирано спрямо нуждите, което се вижда и от сравнително по-ниската продължителност на живота спрямо средното за ЕС (по данни на Eurostat/World Bank, 2023–2024, нецитирани тук поради ограничения). =====

Оценка България – Healthy & Safe Work: 55 % 🙂

===== Хърватия има сходни проблеми със застаряваща работна сила и недофинансирани здравни системи, но като цяло достига по-добри здравни показатели (по-висока продължителност на живота и по-добра инфраструктура) спрямо България, а членството в еврозоната улеснява инвестиции в здравни инфраструктури. =====

Оценка Хърватия – Healthy & Safe Work: 63 % 😊

==== 1. Индикатори: ====
* разходи за образование,
* програми за преквалификация,
* достъп до университети и професионално обучение.
# Свързани: Continuous Learning (Code, Credo), Right to Growth and Feedback. 
# Приложими: мин. на образованието, социални програми.
# Бенчмарк: страни с високи PISA резултати и силни политики за учене през целия живот.
# Закони: закон за предучилищно и училищно образование, висше образование.
# Корени: изтичане на мозъци, демография, ниски заплати за учители.
# Приоритет: 85 %

===== България инвестира чрез Плана за възстановяване в модернизация на образованието и дигитални умения, което е признато от ЕК в рамките на оценката на ПВУ European Newsroom<ref>{{cite web|title=European Newsroom|url=https://europeannewsroom.com/following-a-positive-assessment-by-the-ec-bulgaria-received-nearly-440-million-euros-as-a-second-payment-under-the-national-recovery-and-resilience-plan/|publisher=European Newsroom|access-date=2025-12-05}}</ref>. Въпреки това системата страда от недостиг на учители и изоставане на резултатите на учениците спрямо средното за ЕС (PISA), което означава, че правото на развитие е частично гарантирано, но неадекватно реализирано. =====

Оценка България – Growth & Education: 50 % 🙂

===== Хърватия също използва RRF средства за образование и дигитализация; по-високият доход на глава от населението и по-стабилната фискална рамка позволяват по-добра подкрепа за умения и R&D спрямо България European Union<ref>{{cite web|title=European Union|url=https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/eu-countries/croatia_en|publisher=European Union|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Growth & Education: 60 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* регламент на работното време,
* платен отпуск,
* подкрепа за родители, детски градини, гъвкава заетост.
# Свързани: Personal Well-being, Time Management (Credo). 
# Приложими: законодател и работодатели.
# Бенчмарк: страни със силни политики за семейство и гъвкава работа.
# Закони: Кодекс на труда, закони за отпуските и грижите за деца.
# Корени: ниски доходи -> нужда от свръхработа, сива икономика.
# Приоритет: 75 %

===== По закон българските работници имат стандартни права за отпуск и работно време 40 часа седмично, но ниските доходи и високият риск от бедност (30.3 % от населението) правят баланса работа–личен живот трудно постижим – хората често поемат допълнителна работа или мигрират European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Work-Life Balance: 53 % 🙂

===== В Хърватия също има 40-часова работна седмица и законови защити, но по-високите минимални и средни заплати (минимум €970, цел нетна средна ~€1600 според правителството) дават по-реалистичен шанс за нормален баланс между работа и личен живот GPA<ref>{{cite web|title=GPA|url=https://gpa.net/blogs/emea-1/croatia-minimum-wage-will-rise-to-970-from-january-2025|publisher=gpa.net|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка Хърватия – Work-Life Balance: 62 % 😊

==== 1. Индикатори: ====
* равенство на доходите (Gini),
* разлики мъже/жени в заплащането,
* дела на малцинствата в бедност и безработица.
# Свързани: Right to Personal Respect, The Right to Be Free from Discrimination, The Right to Fair and Equal Treatment. 
# Приложими: съдилища, омбудсман, комисии за равенство.
# Бенчмарк: страни с ниско неравенство и силни равноправни политики.
# Закони: антидискриминационни закони, трудово право.
# Корени: етническо разделение, регионални неравенства, патриархални модели.
# Приоритет: 90 %

===== България е с един от най-високите дялове на населението в риск от бедност, включително силно изразени регионални и етнически неравенства European Commission<ref>{{cite web|title=European Commission|url=https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20250430-2|publisher=European Commission|access-date=2025-12-05}}</ref>. Част от ромското население и жителите на по-бедните региони са диспропорционално засегнати (подробни данни – в Eurostat и националните статистики). Антидискриминационната рамка съществува, но прилагането е слабо. =====

Оценка България – Fair & Equal Treatment: 48 % 😌

===== Хърватия също има регионални различия – напр. рискът от бедност е 29.7 % в Панонска Хърватия, срещу едва 9.7 % в Загреб, по данни на националната статистика за 2024 г. Državni zavod za statistiku<ref>{{cite web|title=Državni zavod za statistiku|url=https://podaci.dzs.hr/2025/en/97252|publisher=Državni zavod za statistiku|access-date=2025-12-05}}</ref>. Това показва налични, но по-умерени неравенства спрямо България, а антидискриминационните механизми са по-стабилни. =====

Оценка Хърватия – Fair & Equal Treatment: 58 % 🙂

==== 1. Индикатори: ====
* механизми за обществени консултации,
* участие на граждани, синдикати и НПО,
* индекс за доверие и политическа ангажираност.
# Свързани: Engagement with Stakeholders (Credo), Right to Voice.
# Приложими: парламент, правителство, гражданско общество.
# Бенчмарк: държави с развита консултативна култура.
# Закони: закони за публичните консултации, изборно законодателство.
# Корени: ниско доверие, популизъм, политическа умора.
# Приоритет: 85 %

===== Официално има процедури за обществени консултации, но често са формални и кратки, а доверието в институциите остава ниско (по данни на Eurobarometer и национални проучвания, нецитирани подробно тук). Мобилизацията около еврото показва, че гласовете се чуват, но често през призма на дезинформация, а не като структурирано участие AP News<ref>{{cite web|title=AP News|url=https://apnews.com/article/cd150e80f27141ecec18be097c3881f9|publisher=AP News|access-date=2025-12-05}}</ref>. =====

Оценка България – Right to Voice: 46 % 😌

===== В Хърватия социалните партньори (синдикати, бизнес) имат по-устойчива роля в процеса на формиране на политики, включително по труда и социалната политика, а членството в еврозоната изисква регулярни консултации с европейските институции pfp.hr<ref>{{cite web|title=pfp.hr|url=https://pfp.hr/files/file/documents_EN/31.-POSITION-PAPER-eng..pdf|publisher=pfp.hr|access-date=2025-12-05}}</ref>. Все пак участието на гражданите в процеса остава средно за ЕС. =====

Оценка Хърватия – Right to Voice: 55 % 🙂

=== Използваните оценки по принципи: ===
* България (BG): - Clarity 52 - Necessary Resources 45 - Healthy & Safe Work 55 - Growth & Education 50 - Work-Life Balance 53 - Fair & Equal Treatment 48 - Voice 46 Средно: > (52 + 45 + 55 + 50 + 53 + 48 + 46) / 7 ≈ 49.9 % ≈ 50 % 🙂
* Хърватия (HR): - Clarity 60 - Necessary Resources 57 - Healthy & Safe Work 63 - Growth & Education 60 - Work-Life Balance 62 - Fair & Equal Treatment 58 - Voice 55 Средно: > (60 + 57 + 63 + 60 + 62 + 58 + 55) / 7 ≈ 59.3 % ≈ 59 % 🙂

=== Обобщаваме трите категории, които вече оценихме: ===
* Code (Refusal to Harm) - BG ≈ 51 % 🙂 - HR ≈ 68 % 😊
* Credo (Organizational Benefit) - BG ≈ 53 % 🙂 - HR ≈ 69 % 😊
* Rights (Correctness of Expectations) - BG ≈ 50 % 🙂 - HR ≈ 59 % 🙂

===== - България – U-Score 2025 (бюджет): > (51 + 53 + 50) / 3 ≈ 51.3 % 🙂 =====
* Хърватия – U-Score 2025 (бюджет): > (68 + 69 + 59) / 3 ≈ 65.3 % 😊

🔍 Интерпретация по скалата с емоджита:
* ~50–55 % → „умерена, но уязвима устойчивост“ – има повече добро, отколкото лошо, но системните рискове (бедност, корупция, неравенства) са значими.
* ~65 % → „относително устойчиво, но с нужда от структурни подобрения“ – системата работи, но не е „еталон“ и има какво да се прави особено по ефективност, равенство и права.

Кратко:
* Хърватия се представя по-добре по всички три категории – по-добри институции, по-ясна фискална рамка, по-добри резултати за гражданите.
* България има силен плюс – много нисък публичен дълг и подготовка за еврото, но това все още не се превръща в висока защита на правата и очакванията на гражданите (висока бедност, working poor, корупция).

Ако искаш, следващата стъпка според U-Model са:
* Страница 5–9 – Main Goals (Organization / City / State / Region / World) – да видим как тези бюджети влияят на: - минимизиране на публичните разходи, - продуктивност, - услуги към гражданите, - смъртност, - щастие.

Мога да направя и графики / инфографика (барчартове за трите категории и общия U-score) или да задълбочим само в една област – например „Права и бедност“.

И както изисква U-Model заключението:

>

== References ==
<references />


[[Category:ChatGPT Shares]]
[[Category:openai]]